ПОПУЛЯРНИ АКВАРИУМНИ РИБИ
ОГНЕН БАРБУС /Barbus conchonius/. Обитаващ природните водоеми в Индия, огненият барбус достига на дължина до 6 см. Високо тяло, златистоогнена окраска при самците, подвижност, всеядност - ето какво е обусловило популярността на тази риба сред акваристите.По пътя на селекцията е получена и воална форма. При кръстосване на огнен барбус с червен или черен се получават много ефектни цветни вариации.
ЗЕЛЕН БАРБУС /Barbus semifasciolatus/. Родина на този вид е Виетнам. Рибите достигат дължина 6 см. Самецът се отличава от самката по наличието на червен цвят по коремчето. За отглеждане в аквариум зеления барбус има нужда от чиста, омекотена вода, гъста водна растителност и температура 22-25 градуса по Целзий. Формата на тялото е по-издължена, отколкото при повечето други барбуси. Основната окраска е зеленикавожълта със златист оттенък. По тялото са разхвърляни напречни тъмни ивички. Гръбчето е по-тъмно, плавниците са кафеникавочервеникави. За развъждане се използват размножителни аквариуми с обем около 30 литра. Водата трябва да бъде мека, с твърдост до 4 dGH и рН 6,2-6,5. Температура - около 26 градуса по Целзий. За хайверен субстрат служат дребните листа на растенията. Излюпилите се малки се хранят със ситна жива храна. Подмяната на водата с по-твърда следва да става на малки порции и не по-рано от две седмици след като малките са започнали да плуват.
СУМАТРАНСКИ БАРБУС /Barbus tetrazona/. Родина на тази много популярна риба са островите Суматра и Калимантан. Достига дължина от 7 см. Подвижна, много добре изглеждаща в група риба. За окраската й е характерно наличието на четири вертикални черни широки ивици. Размножава се във вода с твърдост 8-12 dGH. Стимул за появата на хайвера може да бъде смекчаването на водата и повишаването на нейната температура до 27 градуса по Целзий. Малките са доста едри и от първите дни се хранят с ларви на артемия. Освен това, те следва да се дохранват със суха дафния и нематоди.
РАЗБОРА ХЕТЕРОМОРФА /Rasbora heteromorpha/. Разпространена е из островите на Югоизточна Азия. Неголяма риба, която достига до 4 см. Самецът се различава от самката по това, че синьочерния триъгълник по неговото тяло преминава по коремчето и е заострен надолу. При самките триъгълника в предния долен ъгъл е закръглен, коремчето е по-заоблено, общата окраска е по-бледа. Рибите не са взискателни към храната. Температурата на водата е в границите на 22-24 градуса по Целзий, твърдост - до 12 dGH.Тялото на рибите е силно сплеснато странично, високо, но сравнително късо. В окраската преобладават кафеникавите и рижави тонове, при добри условия на отглеждане - със златист оттенък. Гръдните и коремните плавници са безцветни, а гръбния и опашен - яркочервени. При развъждането на тези рибки възникват някои трудности при подбора на партньорите, приготвянето на водата и отделянето на хайвера.
ДАНИО /Danio/. В любителските аквариуми се срещат подвижните рибки от род Danio: данио рерио /Danio rerio/, розово данио /Danio albolineatus/, малабарско данио /Danio malabaricus/. Всички те произхождат от Югоизточна Азия. Отличават се с миролюбив характер, не са взискателни към условията на отглеждане, развъждат се без особени проблеми. За розовото данио и за данио рерио е достатъчен трилитров съд, а за малабарското данио аквариума трябва да бъде малко по-голям - 8-10 литра. За размножаването е нужна прясна, престояла два-три дни водопроводна вода с твърдост до 12 dGH при температура 22-26 градуса по Целзий. За субстрат са подходящи всички дребнолистни растения. Малките рибки се изхранват лесно. В началото получават инфузории или "жива прах", а след това и по-едра храна. При обилна храна, висока температура и продухване на водата с въздух рибите в просторен аквариум растат много бързо.
КАРДИНАЛ /Tanichthys albonubes/. Кардиналите са разпространени в бързотечащи реки в южните части на Китай. Отглеждането им не е сложно. Може да се поместят в аквариум с всякакви неголеми миролюбиви рибки. Развъждат се в същите аквариуми, в които се отглеждат. Невисоката температура /19-22 градуса по Целзий/, невзискателност към соления състав на водата - тези качества правят кардинала много популярен сред любителите. Подходящата храна е живата , но може да се храни и със суха. Окраската на рибите е доста привлекателна: златиста ивица по протежение на тялото, жълти плавници с червено окантване, по средата на жълтия опашен плавник преминава червена ивичка. Самките са оцветени по-бледо. Младите кардинали по окраската си приличат на неони: по тялото им преминава "светеща" синя ивица.Родителите не закачат своите малки, поради което с тяхната поява трябва да започне и подаването на "жива прах" по повърхността на водата в аквариума. Регулярно, веднъж в седмицата, се подменя 1/10 част от водата.
ЗЛАТНА РИБКА /Carassius auratus auratus/. Първите златни рибки и техните разновидности са получени по пътя на селекцията на китайския златен карас в Япония, Китай и Корея. В Европа те са се появили през 1611 г. и до 1862 г. са били единствените обитатели в аквариумите и басейните. По-късно са получени редица причудливи родственици на златната рибка - телескопи, небесно око, лъвска глава, воална опашка и др.Окраската на златните рибки е разнообразна - от бяла до златисточервена. Тялото й е по-широко и късо, отколкото у нейните предци. В басейните достига дължина от 30 см, но в аквариумите е значително по-малка. Златните рибки не са взискателни към храната /жива, суха, комбинирана/ и температурата на водата. Размножаването се осъществява при температура на водата 13-14 градуса по Целзий. Петгодишни производители снасят до 22 хиляди яйца.Най-разпространените разновидности на златната рибка са кометата, шубункина, воалната опашка, лъвската глава, телескопа, орандата и небесното око.Воалните опашки, телескопите, небесното око, орандите за разлика от кометите, шубункина и обикновената златна рибка са по-взискателни към условията за отглеждане. Те се нуждаят от сравнително големи аквариуми с добър кислороден режим. Една възрастна риба трябва да разполага с 4,5 л вода в аквариум с постоянна аерация. Температурата на водата в аквариума трябва да бъде 24-26 градуса по Целзий. Нейния химически състав няма голямо значение. От растенията най-подходящи са валиснерията и сагитарията.За размножаване се използват аквариуми с минимален обем от 100 л, но всичко зависи от размера на производителите. За хайверен субстрат се използват дребнолистни растения, ивови корени, капронови влакна. След хвърлянето и оплождането на хайвера производителите се отстраняват, а 90 % от водата се подменя.
ПЪСТЪР КОРИДОРАС /Corydoras paleatus/. Обитава водоемите на Южна Америка. Тялото е сравнително късо. Основния цвят е маслинения с метален отблясък. Коремчето е оранжевожълто. По цялото тяло са разположени доста големи петна с неправилна форма.Пъстрият коридарос е невзискателен към условията за отглеждане и храната. Понася колебания в температурата от 13 до 30 градуса по Целзий. Благодарение на способността си да усвоява кислород от въздуха може да живее в аквариуми с ниско съдържание на кислород във водата.Развъжда се в светлите места на аквариума, обикновено на предното стъкло. Хайвера е едър. След 8-10 дни се излюпват също така едри личинки. Младите рибки още от първия ден може да се хранят с "жива прах" и дори със ситно нарязани комарни ларви. Стимул за размножаване обикновено може да бъде добавянето на прясна вода. За развъждане се използват най-често една самка и двама самци.
ЗЛАТИСТ КОРИДОРАС /Corydoras schultzei/. Неговата родина е долното течение на река Амазонка. На дължина достига до 7 см. Самците са малко по-дребни и стройни от самките. Това са всеядни и миролюбиви сомчета. При отглеждането и развъждането им състава на водата няма значение. Нейната температура трябва да бъде 24-26 градуса по Целзий, в размножителните съдове - 27-28 градуса. Усилената аерация играе ролята на стимулатор за хвърляне на хайвера и неговото оплождане. Яйцата се развиват от 8 до 12 дни. Малките от първите дни на живота им може да се хранят с доста едра храна.
ТОРАКАТУМ /Hoplosternum thoracatum/. Това сомче обитава водоемите в северните райони на Южна Америка. На дължина достига до 20 см. При достигане на 10 см и възраст повече от година става половозрял. Самецът се различава от самката по по-дебелите и издължени лъчи на коремните плавници и червеникавата окраска по гръдните плавници. Рибите се чувстват добре във вода с всякаква твърдост. Температурата трябва да бъде в границите на 20-24 градуса по Целзий.Храни се с всякаква жива храна. Желателно е да се подхранва и с растителна храна.За развъждането е необходима омекотена вода с височина на водния слой в аквариума 10-12 см и наличие на плаваща растения по повърхността. Температурата следва да се повиши до 26 градуса по Целзий. Водата се обогатява интензивно с кислород. Личинките се излюпват на 4-5-ия ден и в следващите два дни се хранят за сметка на своята жълтъчена торбичка. След това започват да поемат дребна жива храна. С времето преминават на по-едра храна /енхитреуси, комарни ларви, тубифекс/. Необходимо е тяхното меню да се разнообразява и с растителна храна.
ЛОРИКАРИЯ /Loricaria filamentosa/. Малкоподвижни риби, обитаващи бързотечащите води по горното течение на Амазонка. Тялото има форма на издължена капка и е покрито с костни пластинки. Не са взискателни към температурата /20-31 градуса по Целзий/. И твърдостта на водата както при отглеждането, така и при развъждането . Хранят се практически с всякаква жива, суха и растителна храна. Растителното подхранване е задължително, тъй като храненето на рибите само с тубифекс и комарни ларви води до печални последствия в периода на снасянето на хайвера и оплождането му. Рибите дават потомство по двойки, дори и в общ аквариум, където трябва да има достатъчно укрития. Обикновено в аквариума се поставят няколко пластмасови непрозрачни тръби с диаметър 20-25 мм и дължина 100-150 мм, в които става хвърлянето на хайвера и оплождането. След три денонощия тръбичката с хайвера се пренася в неголям съд с чиста прясна вода със същата твърдост или малко по-мека. Личинките се излюпват 6-7 дни след снасянето на хайвера.
ГУПИ /Poecilia reticulata/. Родината на гупите са Венецуела, Северна Бразилия, Гвиана, а така също островите Барбадос и Тринидад. Самците са дълги до 4, а самките - до 6 см. Благодарение на усилията на селекционерите са получени огромно количество нови породи гупи, които се различават по размер, форма на опашката, гръбния плавник и окраската. Тези рибки следва да се отглеждат в просторен, чист, гъсто засаден с растения и достатъчно осветен аквариум. Желателно е в него в продължение на 2-3 часа да попадат слънчеви лъчи. Веднъж седмично се подменя 1/10 част от водата, почистват се екскрементите, гниещите листа и хранителните остатъци.Водата за отглеждане и развъждане на гупите трябва да бъде със средна твърдост /7-9 dGH/, температура - в пределите на 23-26 градуса по Целзий, рН - 7.Особено внимание следва да се отдели на храненето. Тубифекс, комарни ларви, дафния, циклопси, енхитреуси - ето храните, които позволяват да се отглеждат здрави и красиви риби, способни да дават жизнено потомство. Преди раждането на малките самката се премества в размножителен аквариум с вместимост 5-10 литра. Признаци да готовност на рибката за раждане на малките са издутото коремче и тъмното преданално петно. В аквариума, където ще стане раждането, на дъното не трябва да се слага какъвто и да било грунт. По повърхността на водата се пуска свободно да плава ричия, а в дълбочина - тайландска папрат и явански мъх, за да могат новородените да се скрият от майка си, която понякога няма нищо против да похапне от тях.Самките раждат по 50-80 малки, понякога до 150. След тяхната поява, те се изолират от родителите, след 2-3 часа получават първата си храна: дребни циклопси, малко суха стрита дафния. С растежа на рибките се увеличава и размера на давана им храна, като на двуседмична възраст младите риби могат вече да преминат към рациона на възрастните индивиди.
МЕЧЕНОСЕЦ /Xiphophorus helleri/. Не по-малко популярен сред любителите е и друг вид живораждащи риби - мечоносецът Той се среща във водите на Южно Мексико и Гватемала. На дължина достига до 12-14 см. Природния цвят на мечоносеца е зеления. По пътя на селекцията са получени и много други разновидности - кубински /черни с червено/, чернобели, черни, червени и др. Освен цвета, в процеса на селекцията изменения е претърпяла и формата на рибите.Мечоносците са плашливи риби и често изскачат от аквариума. Живеят във вода с всякаква твърдост, но предпочитат по-твърдата, с неутрална реакция.Температурата на водата трябва да бъде в границите на 24-26 градуса по Целзий. Храната е същата, както и за гупите.Самката се отличава от самеца по аналния плавник. Освен това, при самецът долната половина на опашния плавник е мечовидно удължена, откъдето този вид е получил и названието си.За получаване на потомство самката се поставя в размножителен аквариум с обем 10-15 литра.
МОЛИНЕЗИЯ /Mollienesia latipina/. Обитава водоемите в Мексико и Колумбия. Рибите се отглеждат в 30-40-литрови аквариуми с твърда, периодически подменяна вода. Тя трябва да бъде неутрална.Молинезията е топлолюбива риба, предпочита температура на водата, която не пада под 24 градуса по Целзий. Храни се с всички видове храни.
МОЛИНЕЗИЯ ВЕЛИФЕРА /Mollienesia velifera/. Произхожда от мексиканския полуостров Юкатан. Предпочита по-твърда вода /12-20 dGH/ и солена /една чаена лъжичка сол на 10 литра вода/.Оптималната температура за отглеждане е 27-20 градуса по Целзий. Размножава се, както всички живораждащи шаранозъби риби. В рациона й преобладава растителната храна. При добри условия на отглеждане израства до 12 см. Окраската на тази молинезия е синьозелена със седефен блясък. Гърлото и гърдите у самците са оранжеви. Рибите са украсени с висок гръбен плавник. Много красива е черната велифера. Едногодишните самци имат червена ивица на гръбния плавник.
(СКАЛАРИЯ /Pterophyllum scalare/. Родината на една от най-популярните аквариумни риби е Амазонка. Тялото на скаларията е почти кръгло, напомнящо полумесец. Коремните плавници са издължени в нишки. По светлосребристия фон преминават черни напречни ивици. Очите са яркочервени. Тези риби плуват спокойно и величествено.Без съмнение, скалариите са стайни риби. При отглеждане изискват периодична подмяна на 1/3 от водата с прясна. Температурата трябва да бъде 23-25 градуса по Целзий. Рибите от този вид следва да се хранят само с жива храна. Миролюбиви са и може да се отглеждат заедно с други видове, но не твърде дребни. При отглеждането, както и при развъждането на скаларии водата състава на водата няма значение.Размножителния аквариум трябва да бъде достатъчно просторен, температура - 27-30 градуса по Целзий. Самката снася около 500 яйца, в някои случаи - до 1000. За потомството се грижат и двамата родители. При температура от 27 градуса по Целзий на седмия ден се появяват първите малки. От този момент те трябва да получават храна. През първите две денонощия се хранят с инфузории, а след това с "жива прах или нематоди. След 10-12 дни малките преминават на дребни циклопси и дафния. На 18-20-ия ден у младите рибки се появяват първите признаци на скалариите - горен и долен плавници. Половото съзряване настъпва на едногодишна възраст.Освен основната форма, съществуват още десетина цветови вариации на тези много популярни аквариумни риби.
ДИСКУСИ /Symphysodon/. Рибите от рода Symphysodon имат твърде обширен ареал, чийто граници все още не са определени съвсем точно. Срещат се в Амазонка и нейните притоци. През последните две-три десетилетия се улавят и във водите на Ориноко.Всички дискуси имат почти кръгло тяло /диск/, малка за големината на тялото глава, едри изразителни очи. В природата рибите достигат дължина от 15 до 30 см. Половия диморфизъм е слабо изразен, но самците, по правило, са по-едри, мощни, с по-развити плавници и ярко украсени. Дискусите не са особено взискателни към химическия състав на водата: живеят при твърдост от 2 до 18 dGH. Добре е нивото на рН до бъде около 7. По възможност, храната следва да бъде сравнително разнообразна: тубифекс, едра дафния, комарни ларви и др.За шест възрастни риби е достатъчен аквариум с обем 200 литра. Оптималната температура на водата е 28-20 градуса по Целзий.Задължително условие за успешното отглеждане и развъждане на дискусите е регулярната /1-2 пъти седмично/ подмяна на 1/10 чест от водата. Рибите се чувстват добре в аквариуми, които са умерено засадени с растения, с неголеми укрития от коренища и камъни.Към 14-18-ия месец дискусите достигат полова зрелост и по това време се отделят по двойки, които защитават територията си. Формиралата се двойка трябва да се остави в същия аквариум, в който е отглеждана. Останалите риби се преместват в друг. В периода на подготовка за снасяне на хайвера и неговото оплождане водата следва да се сменя на малки порции, но по-често. Рибите дават потомство при твърдост на водата от 2 до 18 dGH, като оптималната, по всяка вероятност, е 5-6. Самката полага хайвера на предварително почистено място. Самецът, който я следи през цялото време, незабавно го опложда. За яйцата се грижат и двамата родители. Личинките се излюпват след три денонощия и родителите ги преместват на ново място. След още три денонощия личинките, които са изразходвали запасите си в жълтъчната торбичка, започват да плуват.Отначало малките плават в непосредствена близост до своите родители, постоянно хранейки се със секрета, който се отделя от кожата на възрастните дискуси. Най-голямо количество от него се концентрира върху предната част на тялото на рибите до третата вертикална ивица, както и на опашното стебло между седмата и деветата ивица. На третото денонощия малките следва да получат дребна храна, на осмото те се спускат към дъното и вече могат да получат ситен тубифекс и нематоди.През деня осветлението в размножителния аквариум е както обикновено, а през нощта се оставя малка дежурна лампичка /15 W/.На 15-тото денонощие малките достигат размер от 8-10 мм. Очите им придобиват златист цвят. По тялото им се забелязват тъмни вертикални ивици. Въпреки, че те вече се хранят с тубифекс, нематоди, циклопси, все пак постоянно се връщат при родителите си, за да поемат хранителен кожен секрет.Ако родителите се държат спокойно и мирно и между тях не възникват конфликти, малките може да останат при тях до едномесечна възраст. След това трябва да се отделят в аквариум за подрастващи дискуси. Успоредно с израстването, младите риби се преместват в по-големи аквариуми с по-твърда вода.
МАКРОПОД /Macropodus opercularis/. Среща се в застоялите или слаботечащи водоеми в Югоизточна Азия. Тялото на рибата е силно сплеснато странично, има зеленокафеникав цвят с широки напречни червени и зелени ивици. Самецът се различава от самката по по-ярката окраска и удължените плавници. Възрастните екземпляри са дълги до 10 см. При отглеждане в аквариум издържат на температура от 20 до 38 градуса по Целзий. Непретенциозни са към обема на аквариума и химическия състав на водата. При развъждане оптималната температура трябва да бъде в границите на 24-28 градуса по Целзий.За размножаване се използват аквариуми с вместимост не по-малка от 8-12 литра. В тях трябва да се поставят растения в количество, достатъчно да осигури надеждни укрития за самката от преследващия я самец. Преди размножаването за 2-3 седмици производителите се разделят. Самецът строи гнездо. Един-два дни след построяването на гнездото започва процеса на снасяне на яйцата и тяхното оплождане.Най-добре е рибите да се хранят с жива храна, главно комарни ларви. Може да им се предлага и суха дафния.Мъжките макроподи често проявяват заядливия си характер, така че при отглеждането в един аквариум дори само на двама мъжкаря, битките между тях са неизбежни.
МРАМОРЕН ТРИХОГАСТЕР /Trichogaster trichopterus sumatranus/. Произхожда от Индокитай. Рибите от този вид се характерни с наличието на черни петна по тялото. В аквариума достигат до над 10 см дължина. Условията им на отглеждане са същите, както за всички представители на рода. Самката снася до 2000 яйца. С растежа на малките те трябва да се сортират по размери, за да се избегне потискането на по-малките от по-силните.
КОЛИЗА ЛАЛИЯ /Colisa lalia/. Родината на тази риба е Индия. Това е много красива, неголяма /4-6 см/, миролюбива риба с овално, странично сплеснато тяло. Коремните плавници имат формата на мустаци. Основната окраска е синя с напречни косо разположени червени ивици. Топлолюбив вид, който се нуждае от температура на водата минимум 25 градуса по Целзий. Рибите лесно се плашат и не бива да се отглеждат заедно с големи, агресивни видове. Обичат да стоят в гъста растителност.
БЕТА /Betta splendens/. Този вид, известен още като "бойна рибка", е обект на селекционна дейност, в резултат на която са се появили множество ефектни цветови вариации с дълги плавници.За отглеждането на бети, както и при макроподите, е достатъчен неголям аквариум. Рибите предпочитат стара вода с неутрална реакция /рН около 7/. Желателен е температурен режим от 25-28 градуса по Целзий. Аквариумът трябва да бъде добре засаден с различни растения. Бетите се хранят с всякаква жива храна. Самките се различават от самците по по-дребния си размер, къси плавници и бледа окраска. Поради силната вътревидова агресивност, най-добре е бетите, както и макроподите, да се отглеждат по двойки. Размножаването не е трудно и протича така, както при макроподите. Хайверът е по-тежък от водата, но самецът го събира в гнездо. Максимална дължина плавниците достигат при индивиди на възраст 6-12 месеца.
МОЗАЕЧЕН ТРИХОГАСТЕР /Trichogaster leeri/. Негова родина са Индия, Индонезия, Малакския полуостров. В аквариум достига дължина до 10 см. Самецът, както и всички видове от рода Trichogaster, се отличава с остър гръбен плавник, който при женските риби е закръглен. Рибата е с овална форма, силно сплесната странично. Окраската е много красива: на общия сребристо виолетов фон са разположени седефени петънца. Мозаечните трихогастери се отглеждат в аквариуми с чиста вода при температура 24-26 градуса по Целзий, която по време на размножаването се повишава до 30 градуса. Тези риби предпочитат живата храна. За развъждане е препоръчително да се подбират млади риби до едногодишна възраст.За хайвера и личинките се грижи самецът. При определен опит изхранването на малките не е трудно. Храната трябва да бъде с дребни размери.Трихогастерите от този вид са сравнително миролюбиви и може да се отглеждат с всякакви дребни видове, с изключение на суматранските барбуси и някои цихлиди, които сами проявяват агресивност.
БАРБУС ФИЛАМЕНТОЗА /Barbus filamentosus/. Обитава водоемите в Шри Ланка. На дължина достига до 12 см. Самецът се отличава от самката по издължените лъчи на гръбния плавник. Най-добре е да се отглежда заедно с други подобни по размери риби. Химическия състав на водата при отглеждането и развъждането нямат особено значение. Температурата на отглеждане е 23-25 градуса по Целзий, при размножаване - 25-27 градуса. Развъждат се в 30-литрови аквариуми.
ТЕРНЕЦИЯ /Gymnocorymbus ternetzi/.Обитава бавно течащите води на реките в Парагвай, Бразилия и Боливия. Тялото е високо, силно сплеснато отстрани. Окраската е сивкава със сребрист блясък. Самката се различава от самеца по по-пълното коремче. Рибите не са взискателни към състава на водата. Отглеждат се при температура 22-24 градуса по Целзий. Може да се хранят с жива и суха храна, но предпочитат първата.За развъждане е достатъчен аквариум с обем от 30 литра. За хайверен субстрат служат дребнолистни растения. При хвърлянето на хайвера и оплождането му температурата трябва да бъде в рамките на 27-28 градуса по Целзий. След 3-4 дни малките започват да плуват и активно се хранят с "жива прах". Половозрели стават към осмия месец.
КРАЛСКА ТЕТРА /Nematobrycon palmeri/.Една от най-красивите аквариумни риби. Особено оригинален е строежа на опашния плавник при самците: средните лъчи са издължени във вид на копия. Самеца се отличава от самката и по по-стройното си тяло и наситена окраска.Обикновено кралските тетри се държат надолу с главата под ъгъл от около 45 градуса. Ето защо е целесъобразно те да се отглеждат съвместно с почти вертикално държащите се пецилобрикони.Основната окраска е златистожълта с виолетовосин и зеленикав блясък. Коремчето е жълтеникавосребристо. Гръдните и коремните плавници са светложълти. Сравнително големите очи са сини.Кралските тетри са непретенциозни към условията на отглеждане и рядко боледуват. Хранят се с всякаква жива храна. Обичат да плуват в гъстите водни растения. Предпочитат умереното осветление. В родината си Колумбия достигат дължина от 6 см.За размножаване имат нужда от мека /до 8 dGH/, леко кисела /рН 6,5-6,8/ вода с температура до 27 градуса по Целзий. Може да хвърлят и оплождат хайвера си в общ аквариум с доста твърда вода /до 13 градуса/. Самката изхвърля сравнително малко количество яйца - 80-100. Личинките са дребни и растат бавно. Дълго време те трябва да се хранят със ситна жива храна.
В домашните аквариуми може да се отглеждат стотици видове риби с най-различна форма, оцветяване, начин на размножаване, поведение, хранене и т.н., но за начинаещия акварист е най-добре, ако направи първите си стъпки в това увлекателно хоби с някои от най-популярните и разпространени декоративни рибки, чието отглеждане не е свързано с изискването за добро познаване на тяхната биология.
НЕОН /Hyphessobrycon innesi/.Обитава горното течение на река Амазонка. Това е една от най-красивите аквариумни рибки. По дължината на тялото й преминава яркосиня ивица. Долната част до половината е оцветена в интензивен червен цвят. Коремчето е бяло, а гръбчето - маслиново. Плавниците са прозрачни. Отглеждането в аквариум не е трудно. За целта е достатъчен съд с неголеми размери. За двете неони е достатъчен аквариум с обем от 30 литра. Рибките издържат на температурни колебания в диапазона от 19 до 24 градуса по Целзий. Оптималната температура е 20-22 градуса. При размножаване тя се повишава до 24. Неоните не са много претенциозни към качеството на водата и съдържанието на кислород в нея. За развъждане на тези рибки се използва 5-литров съд с мека вода /2-6 dGH/ и рН 6,2-6,8. Храненето на възрастните неони не представлява особена трудност. Менюто на рибките включва циклопс, дребни дафнии, тубифекс, комарни ларви и др.
ЧЕРВЕН НЕОН /Cheirodon axelrodi/.Рибата е разпространена в горното течение на река Рио-Негро и достига на дължина до 5 см. Много прилича на обикновения неон, но изглежда доста по-ефектно. Тялото е издължено, червената окраска е по-наситена и се разпростира по цялото коремче.Условията за отглеждане са същите, както и при обикновения неон, но температурата трябва да е малко по-висока - до 23-26 градуса по Целзий. Най-подходяща е меката вода /4 dGH/ с кисела реакция /рН 6,0/. Желателно е 1-2 пъти в месеца да се заменя една трета от водата. Препоръчва се в аквариума да се устроят силно затъмнени участъци, в които рибите предпочитат да прекарват по-голямата част от времето си.Червеният неон не е твърде чувствителен към колебанията в температурата и преместванията. Самците се отличават от самките по по-стройното си тяло.При развъждане на червени неони водата трябва да бъде мека /dGH 2-4/, с рН 5,5-6,2. За размножаване се използва аквариум с вместимост от 30-40 литра. Успешното развъждане до голяма степен зависи от подготовката на бъдещите родители: разнообразна храна, отглеждане в омекотена вода и т. н.
НАНОСТОМУС МАРГИНАТУС /Nannostomus marginatus/. Обитава в басейна на река Суринам сред гъстата водна растителност. Ето защо и в аквариума трябва да има много растения, като при това се оставя достатъчно пространство за плаване. Това е миниатюрна и грациозна риба. Две черни ивици от всяка страна са разделени от златиста линия, в центъра на която се забелязва червено петно. Тялото е по-късо, отколкото при другите наностомуси.Отглежда се във вода с твърдост до 10 градуса и температура между 22 и 24 градуса по Целзий. Развъжда се доста трудно, тъй като родителите активно ядат своя хайвер. При размножаване твърдостта на водата трябва да бъде 0,5-2,5 dGH, рН 5,4-6,0. Използва се аквариум с вместимост около 8-10 литра, нивото на водата в който не трябва да превишава 10 см. Температурата следва да бъде в границите на 26-28 градуса по Целзий. За запазване на хайвера на аквариумното дъно се инсталира специална решетка. След хвърлянето на хайвера и оплождането аквариума се затъмнява. На шестото денонощие той се осветява със слаба светлина и се пристъпва към хранене на малките. Най-добре е за целта да се използва "жива прах".
ЧЕРВЕН БАРБУС /Barbus spec./.От двата пола червени барбуси по-ефектни са самците - мрежест рисунък по корпуса е украсен през очите към опашния плавник с широка червена ивица, особено ярка в размножителния период. Всички плавници, освен опашния, са украсени с черни щрихи. Червеният барбус е непретенциозен и се размножава сравнително лесно. При развъждането твърдостта на водата трябва да бъде 8-12 dGH, температура - 25 градуса по Целзий. Изхранването на малките не представлява голяма трудност.
ПЕЦИЛОБРИКОН /Poecilobricon eques/. Среща се в басейна на Амазонка и Рио-Негро. Красива и оригинална риба. Във водата се държи с главата нагоре под ъгъл от 45 градуса, но щом се изплаши, застава хоризонтално и мълниеносно отплува. Най-добре е да се отглежда заедно с неголеми харацинови риби или отделно.Водата трябва да бъде със средна твърдост, неутрална, температура от 24 до 26 градуса по Целзий.
ХИЛОДУС /Chilodus punctatus/. Обитава басейна на реките Ориноко и Амазонка. Отглежда се в аквариуми с гъсти водни растения - криптокорини, валиснерии, сагитарии и ехинодоруси. Водата трябва да бъде омекотена, рН - 6,8-7,0, температура - 22-24 градуса по Целзий. Храни се със всички видове жива храна, но трябва да се подхранва и с растителна.При развъждане водата трябва да бъде мека /2-4 dGH/, рН - 6,3-6,5, температура - 27-28 градуса по Целзий. Хайверът е сравнително едър. След 3-4 дни малките започват да плуват и активно се хранят с жива храна. Възрастните хилодуси охотно взимат храна от дъното, което трябва да се отчита при храненето им. За успешното развъждане съществено значение има подбора на производителите.
|