АКВАРИСТИКА
От голямо значение за живота на рибите, както и на останалите аквариумни обитатели, е поддържането на определена температура на водата в аквариума, особено през студените зимни месеци. Температурата на водата в аквариум без нагревател е равна или по-ниска от температурата в помещението, в което се намира аквариума. За топлолюбивите видове рибки това е недостатъчно. Повечето аквариумни риби и растения живеят при температура 24-26 градуса по Целзий и, следователно, се нуждаят от затопляне. Най-примитивния нагревател е лампата с нажежаема жичка, която се поставя от външната страна странично на аквариума по-ниско от нивото на водата и се покрива с металически отражател. Лампата не бива да бъде по-силна от 40 W, тъй като от силното и неравномерно нагряване стъклото на аквариума може да се пукне. Този начин на отопляване не е много удобен, тъй като голяма част от топлината се губи излишно. Освен това, през нощта се налага лампата да се изключва. Растенията се стремят към страната на лампата и се изкривяват, а страничното стъкло бързо обраства с водорасли. Най-добре е да се използва нагревател от предлаганите в зоомагазините, който се потопява вътре в аквариума. Те следва да се използват в пълно съответствие с инструкцията. Добре ще е, ако можете да си позволите и терморегулатор, който автоматично поддържа зададената температура. За поддържане на температурата на водата в 25-литров аквариум не повече, отколкото е в помещението, на всеки литър вода са нужни по 0,2 W, в 50-литров съд - 0,13, а в 100-литров аквариум - 0,1 W.
Създаването на подводен свят зад стъклата на един аквариум е достъпно занимание за всеки, а грижите за декоративните рибки не отнемат много време. Ако сте начинаещ в аквариумното хоби, необходимо е само да се придържате към няколко прости правила, които ще ви осигурят редица радостни мигове от общуването с вашите любимци. Не си струва да си купувате аквариум с обем под 25 литра. Колкото по-голям е аквариума, толкова по-лесни са грижите за него, тъй като в големия обем вода биологичното равновесие е по-стабилно. Най-добре е да си изберете аквариум с правоъгълна форма. В него по-лесно се разполага оборудването, зрителното възприемане на подводния ландшафт е по-естествено, защото липсват изкривяванията, характерни за сферичните съдове. Поставете своя аквариум в най-тъмния ъгъл на избраното помещение, където е по-лесно да се дозира светлината. Много привлекателни са аквариумите, вградени в различни мебели или в някоя стена. Всеки нов аквариум трябва да престои пълен с вода няколко дни, за да се отстранят остатъчните частици от лепилото, използвано за неговата изработка. След това старата вода се излива и в него се налива прясна. Ако имате два или повече аквариуми, то всеки от тях трябва да разполага със свой собствен инвентар: нагревател, термометър, въздушна помпа, филтър, шланг за преливане на водата и почистване на дъното, сакче за улавяне на рибките и т.н.
ОСВЕТЛЕНИЕ
Когато решавате какво осветително тяло да осигурите за своя домашен аквариум, трябва да се съобразите със следните показатели: осветеност на аквариума с естествена светлина, мощност на осветителния уред, дълбочина на аквариума, потребност на рибите и растенията от една или друга интензивност на осветяването /за растенията е важен и спектралния състав/, продължителност на осветяването. Например, ако аквариума се намира недалеч от прозорец, потребностите на неговите обитатели от изкуствено осветление са по-малки /особено през лятото/. Рибите, с изключение на обитателите на затъмнените водоеми и тези, които са активни в сумрака, не са толкова взискателни към осветлението в аквариума, както растенията. Животът на аквариумната растителност до голяма степен зависи от качеството и количеството на светлината. В повечето случаи аквариума следва да се осветява 12-14 часа в денонощието. При използването на луминесцентно осветление в аквариумите, обикновено се избират лампи с мощност от 20 до 40 W. Не бива да се забравя, че светоотдаването на луминесцентните лампи е 2,5-3 пъти по-голямо, отколкото при лампите с нажежаема жичка. Примерни норми за мощност за осветлението: 0,4-0,5 W на 1 литър от обема на аквариума за луминесцентните лампи; 1,2-1,5 W на 1 литър - за лампите с нажежаема жичка. За рибите и растенията, които не понасят ярката светлина, тези норми трябва да се намалят. Помнете, че колкото по-дълбок е аквариума, толкова по-голяма трябва да бъде мощността на осветителните тела.
ФИЛТЪР
За грунт е най-добре да се използва едър речен пясък или дребен чакъл от неутрални породи.Много дребния пясък не е подходящ за тази цел, тъй като в него не се осъществява достатъчна циркулация на вода, необходима за коренната система на растенията. Понякога е добре под пясъка да се застеле слой от по-едри камъчета, което подобрява водната циркулация. Дебелината на слоя е 3-7 см.
ВОДА
ЗАСЕЛВАНЕ С РИБИ
Когато решавате колко риби да пуснете в аквариума си, преди всичко трябва да отчитате степента на наситеност на водата с кислород и потребностите на рибите от всеки вид. Основното насищане с кислород става при контакт на водата с атмосферния въздух, ето защо при определяне броя на рибките, които ще живеят в един аквариум, за мярка се взима площта на водната повърхност и наличието на аерация в аквариума.Съществуват определени норми за площта на водата, необходима за една рибка в зависимост от дължината на тялото. Например, при дълга 3 см риба, тя трябва да разполага с 25 кв.см от повърхността, при 5 см дължина на тялото - 80 см от повърхността, при 6 см - 120 кв.см, при 8 см - 240 кв.см, при 10 см - 400 кв.см, при 15 см - 1100 кв.см. По такъв начин, в неголям аквариум с площ на водната повърхност около 1000 кв.см, т.е. типичен 30-литров съд, висок 30 см, дълъг 40 и широк 25 см, може да се настанят две 10-сантиметрови риби, осем 6-сантиметрови или около 30 малки рибки с дължина на тялото до 3 см. При добра постоянна аерация плътността на заселване може да се увеличи двойно. Смята се, че подрастващите малки рибки употребяват повече кислород на 1 грам от своята собствена маса, отколкото възрастните риби. На практика повечето акваристи водят сметка на литрите, взимайки под внимание видовите особености на рибите. В 6-литров аквариум може да се отглеждат четири рибки от вида данио рерио или два мечоносци, но за двойка цихлиди ще е нужен 30-литров съд. Лабиринтовите риби са снабдени с приспособен за атмосферно дишане лабиринтов апарат, поради което понасят ниска наситеност на водата с кислород, но едва след като навършат двумесечна възраст, когато у малките напълно се е оформил този орган.Заселвайки вашия аквариум, помнете, че рибите растат, поради което трябва да се ориентирате по максималните размери на избраната рибка. Големите декоративни аквариуми с вместимост от 200-300 литра при рационално засаждане с растения притежават много устойчиво биологическо равновесие. Ако плътността на аквариумното население не превишава една рибка с дължина 6-7 см на всеки 10 литра вода, може да се мине не само без аерация, но и без филтрация на водата. Някои акваристи ценят високо такива аквариуми, считайки ги за най-близки до живата природа. Между впрочем, не ви е необходим огромен 300-литров аквариум, ако изградите у себе си биологически такт и чувство за мярка. Много радост може да достави и малък 30-литров аквариум, в който живеят макропод и двойка сомчета. Грижите за тях се свеждат само до включване на осветлението, хранене на рибите, подмяна на малка част от водата веднъж седмично и подрязване на прекомерно израсналите валиснерии.
ГРИЖИ ЗА АКВАРИУМА
Дори и най-непретенциозния аквариум се нуждае от редовни грижи, за да доставя удоволствие на своя стопанин. Честата проверка на температурата на водата и работата на електрическите прибори в аквариума е гаранция за недопускане на неприятни проблеми с трагични последствия. Внимателния оглед на рибките ще ви помогне навреме да откриете болните и да ги подложите на подходящо лечение.В зависимост от вида на отглежданите в аквариума риби и създадените условия почистването на дъното и замяната на водата се осъществяват веднъж седмично или два-три пъти в месеца. За много видове харацинови риби е достатъчна двукратна подмяна на водата в течение на един месец, докато други видове изискват по-честа смяна. Почистването на аквариума започва от стъклата. При почистването на аквариума всички електрически уреди се изключват. Необходимо е много внимателно от водоема да се отстранят всички загнили листа на растенията, почистените от стъклата водорасли и всички други отпадъци, които замърсяват водната среда. Два пъти в годината - през пролетта и есента - се провежда генерално почистване на аквариума. Тогава се заменя до 50% от водата, изваждат се и се промиват всички декоративни предмети /коренища, скалички, камъни и др./, прави се ревизия на водните растения. Ако те са се разраснали прекомерно, част от тях се отстраняват от аквариума. Заменя се също и абсорбиращият елемент във филтъра.
ХРАНЕНЕ НА АКВАРИУМНИТЕ РИБИ
Преди да си вземете рибки у дома трябва да се уверите, че разполагате с възможности да им осигурите пълноценно и правилно хранене.Аквариумните риби трябва да се хранят с разнообразни видове храни, които постоянно се редуват, тъй като продължителното хранене с еднообразна храна предизвиква заболявания и води до други неприятни последици.Нормално е рибите да се хранят 1-2 пъти на ден, най-рано един час след включването на осветлението в аквариума и най-късно до един час преди изключването му. Мястото за хранене трябва винаги да бъде едно и също. Ако в аквариума има много риби и по-силните прогонват слабите, то местата за хранене трябва да бъдат няколко. Рибките, обитаващи в близост до грунта, следва да се хранят 15-20 минути след като са нахранени останалите риби, които заситени ще престанат активно да се нахвърлят на храната. Добре е един ден в седмицата рибите да се оставят да "гладуват", т.е. да не им се дава никаква храна. Количеството и размера на храната се определя по пътя на наблюдението върху поведението на рибите. Най-добре е храната да се дава на неголеми порции. В началото, рибките се нахвърлят с апетит, след това тяхната активност спада и може да се прекрати подаването на храната. По-добре е да не дохраните вашите любимци, отколкото да ги прехраните, тъй като прехранваните постоянни риби стават вяли, по-рано стават безплодни и живеят по-малко.Остатъците, от падналата върху грунта храна, могат да предизвикат различни неприятни явления, като например, помътняване на водата, замърсяване на грунта, появата на синьо-зелени водорасли. Ето защо те трябва своевременно да се отстраняват от аквариума.Възрастните риби, които се хранят правилно могат безпроблемно да изкарат и цяла седмица без храна. Ако ви се налага да заминете за продължително време, запасете се с множество дневни порции различни видове храни и обяснете на един от членовете на вашето семейство как да храни вашите рибки или използвайте автоматична хранилка.Количеството на храната има голямо значение, поради което живата храна трябва да бъде подвижна, сухата да не се е слепнала, а замразената да се предлага на рибите незабавно след размразяването й. Купената или уловена жива храна е желателно да бъде дезинфекцирана, преди да се "сервира" на аквариумните любимци. Храната може да се пуска в аквариума с помощта на пинцета, сакче или по-друг начин, но не учете вашите риби да взимат храна от ръката ви, тъй като новите риби дълго време ще остават без ядене. Живата храна преди ядене следва да се промие в сакче под крана на чешмата, при което температурата на водата трябва да е близка до температурата на водата в аквариума. Комарните ларви и тубифекса може да се дават в специална, предлагана в зоомагазините, хранилка с отверстия на дъното. Нейното преимущество пред подаването на храна с пинцета или в сакче е в това, че живите екземпляри сами се промъкват във водата, а вялите и мъртвите остават вътре в хранилката. Циклопсите и другите ракообразни може да се дават в стъклен буркан от тъмно стъкло, който се спуска в аквариума на 3-5 см под нивото на водата, при което живите изплуват на светло, а мъртвите остават в буркана. Сухата храна и храната на люспи се насипва по повърхността на водата в пластмасово колелце, за да не се разпръсква по цялата повърхност. Неизядената храна трябва да се отстрани. Някои от вносните люспести храни бързо бухват и за да не стане това в коремите на вашите рибки, най-добре е те да се потопят във вода в течение на десетина секунди и едва след това да се предложат на рибите. Неизядената храна /суха храна, кълцани комарни ларви, тубифекс, замразена храна, каша и т.н./ следва да се отстранява веднага след хранене, тъй като бързо се разлага и разваля водата в аквариума. Най-ценни за организма на рибите са живите и растителни храни, следвани от хранителните смески. По-малко полезни са сухите храни, които не бива да се дават като основно ястие в менюто на рибите продължително време. Малките рибки на възраст до 1 месец се хранят на всеки 2,5-3,5 часа, като два часа след началото на храненето аквариума следва да се почисти. Някои акваристи дават храна на своите подрастващи рибки и през нощта при слабо осветление в аквариума. На възраст 1-2 месеца рибите се хранят 4 пъти в денонощието, а аквариума се почиства 1 час след хранене. Желателно е при почистването на аквариума да се подменя 1/3 от водата в него. Големината на даваната храна, по правило, трябва да се равнява на размера на окото на рибката. За степента на насищане и необходимостта от хранене може да се съди по конфигурацията на тялото на малката рибка. Ето един примерен метод за изхранване на подрастващи рибки: Личинките с жълтъчена торбичка заедно с водата от размножителния аквариум се поставят в неголям и невисок съд. Осветлението се разполага отгоре, тъй като личинката при запълването на своя мехур с въздух се ориентира по светлината. В ъгъла на съда се поставя аератор с много слабо подаване на въздух по такъв начин, че движещата се вода да не разбърква личинките. Водата в съда за хранене може да се сменя през първите три седмици всеки ден, като се подменя ?-1/3 от обема в аквариума. Преди смяната на водата се прави продухване и с пипета се отстраняват от дъното утаените частици. След това 2/3-3/4 от водата се преливат в чист съд. В използвания досега аквариум се почистват щателно стените и дъното. Личинките следва да се хранят още преди началото на пълното изсмукване на жълтъчената торбичка. Те трябва да получават прахообразна храна, изготвена на базата на ларвите на различни видове насекоми и ракообразни. Големината на храната за току-що излюпените малки трябва да бъде съобразена с техния ръст и главно с големината на устата им, в противен случай те измират, защото не могат да поемат по-големи късчета храна. С възрастта малките рибки могат да се хранят и с ларви на артемия. Преимуществото на тази храна е, че е под формата на яйце и може да се съхранява в продължение на месеци. Ако малките рибки не бъдат хранени ден или два, те могат да измрат. Ако искате техния растеж да се ускори, може да им давате по-големи количества храна. Дневната дажба постепенно се увеличава. Трябва да се знае, че количеството и изобилието от храна зависи от условията, при които живеят рибите в аквариума. Ако филтриращите устройства не нарушават гладката повърхност и водата е неподвижна, тогава и калориите, които изразходват рибките са малко и затова не трябва да им се дава много храна. Обаче, ако движението на водата е силно, тогава рибките изразходват много енергия при плуването, което налага по-обилно хранене. Това важи най-много за новоизлюпените и подрастващите рибки, у които калорийните изисквания с оглед на техния растеж са много големи.
БОЛЕСТИ НА АКВАРИУМНИТЕ РИБИ
Както и другите живи организми, рибите също са подложени на агресия от страна на вездесъщите микроорганизми. Ето защо е необходимо начинаещият акварист да познава в общи черти някои от най-често срещаните заболявания на рибите и техните причинители. Това е много важно, тъй като своевременното разпознаване на тези болести и лечението им ще ви помогнат да избегнете излишните загуби при развъждането на вашите рибки. Още по-важно е това в случаите, когато в един голям аквариум са събрани голямо количество риби, като например в зоомагазините или развъдниците. Именно в такива условия съществува най-голяма опасност за избухването на различни инфекции и заболявания, вероятността от възникването на които се увеличава и заради глада и отслабването на организма по време на продължителното транспортиране на рибките. Болестите, обусловени от средата, са свързани с нарушаване на температурния режим, химическата реакция на водата и кислородния режим във водата. Такива нарушения в оптималната среда за обитаване могат да доведат до заболяване или интоксикация на организма на рибите. Опасност за повечето видове пресноводни риби настъпва при повишаване на рН над 9,0 и понижаване - под 5,5. В резултат на разлагането на органическите вещества във водата се появяват нитрати и други токсични вещества. Те са способни да предизвикат отравяне на рибите дори в относително чисти аквариуми със стара вода. Особена опасност представляват мръсните филтри. Проблеми могат да възникнат и в резултат на използването на лекарства или при попадането във водата на отровни вещества /никотин, разредители за лак, мед и т.н./. Намаленото съдържание на кислород може да се появи в резултат на наличието в аквариума на прекомерно голямо количество риби, от разлагането на органични вещества /остатъци от храна, разлагащи се растения/; това може да бъде следствие и от прекомерното разрастване на растенията и водораслите, които през нощта поглъщат кислорода, разтворен във водата, отделяйки въглероден окис, а така също и вследствие на неочаквано падане на атмосферното налягане. Ситите риби изискват повече кислород, отколкото гладните. Макар и да се среща много по-рядко, пренасищането на водата с кислород е не по-малко вредно за аквариумните обитатели. То може да възникне при интензивно осветление на водораслите и растенията със слънчева светлина или при интензивна аерация. Честите смени на водата, смесването на топла и студена вода в проточния нагревател могат да доведат до спонтанно отделяне на кислород и появата на дребни въздушни мехурчета, което е много опасно за рибите, тъй като газа попада в тяхната система за кръвообращение Първите признаци за опасност се изразяват в появата на въздушни мехурчета под кожата на рибите, особено забележими по плавниците.Масовата гибел на рибите е резултат от сърдечна емболия. Болестите, предизвиквани от неправилно хранене, могат да се окажат следствие от храненето с еднообразна или развалена храна. Нарушенията в храносмилането се проявяват във възникването на стомашно-чревно възпаление /слузести екскременти, издуване на тялото, опадане на люспите и др./. Еднообразната храна, в която отсъстват определени витамини, води до авитаминози, влошаващи здравословното състояние на рибите. Забавения растеж и наследствените заболявания си проличават още в периода на развитие на личинките или в периода на развитие на младите рибки. Причина за такива аномалии може да бъдат физическа травма или болест, водещи до патологични изменения в организма на животните, а така също и вродени пороци, които в някои случаи се използват за получаването на интересни морфологични разновидности на първоначалния вид. Разпространението на вирусните и бактериалните инфекции може да се избегне като се съблюдава отлична хигиена, новите риби прекарват достатъчно време в карантинен аквариум и за рибите се създадат оптимални условия за живот. Заедно с това, своевременното отстраняване на болните и мъртви рибки е важно условие за предотвратяването на епидемии. Най-често при развъждането на рибки любителите се сблъскват с такива заболявания като фурункулоза, туберкулоза и бактериално загниване на плавниците. За борба с тези болести се използват преди всичко антибиотици, сулфамиди и метиленово синьо /тези препарати могат да се дават в храната или се използват в лечебни вани/. Гъбичните заболявания, по правило, са следствие на повреждане на тъканите на отслабнали риби, обитаващи неблагоприятни условия. Носители на такива болести са гъбичките от рода Saprolegnia и Achlya. Гъбичките обикновено се появяват върху мъртвите хайверени зрънца, където се разрастват и скоро се прехвърлят и върху здравия хайвер. Отсъствието на подходящо лечение на гъбичните заболявания обезсилва организма, довеждайки го до пълно изтощение, настъпва отравяне с токсични вещества и рибата загива. Инвазии могат да бъдат предизвикани от едноклетъчни паразити /например, от рода Amyloodinium/, живеещи върху тялото на рибите. Те се внасят в аквариума заедно с естествената храна или риби, които вече са носители на инфекцията. Типични признаци за такава инвазия се появяват масово сред риби от тези видове, които са склонни към подобни заболявания /преди всичко лабиринтови, шаранозъби и някои видове шаранови/. На повърхността на тялото и по плавниците се появяват миниатюрни кафеникави пъпчици, забележими при оглед под определен ъгъл на осветяване или чрез поставяне на плавниците пред силен светлинен източник. При висока степен на поразяване гъбичките се забелязват по гърба на рибите. Рибките, особено младите, изглеждат отслабнали, техните плавници стават раздърпани, и ако не се пристъпи към лечение, загиват. Лечението се състои в поставянето на болните риби в продължителни или краткотрайни вани с прилагане на препарати, изготвени на основата на синия камък; тези лекарства са много токсични, те убиват всички видове безгръбначни животни, поради което са непригодни за лечението на някои особено чувствителни видове риби. Те следва да се използват с голяма доза предпазливост, като строго се спазва приложената към тях инструкция. При това реакцията на водата трябва да бъде рН 7,0!!! Добри резултати дава лечението с кратковременни формалдехидни вани /1 мл 40-процентов формалдехид на 4-6 л вода, по 30-60 минути/. Такива вани се прилагат и при заразяване на рибите с Ichthyobodo necatrix, в резултат на което по тялото на рибите се появява тънка, вълниста синьосива ципа и почервенели кожни хематоми; или при заразяване с инфузорията ихтиофтириус /Ichthyophthirius multifiliis/, при което цялото тяло и плавниците се покриват с бели точици. Тази инфузория е много чувствителна към малахитовото зелено, благодарение на което болестите на рибките, предизвикани от ихтиофтириуса, стават все по-рядко явление в аквариумите. Малахитовото зелено следва да се използва при строго спазване на указанията, тъй като, за разлика от метиленовото синьо, то е много токсично в големи дози. Още един причинител на инвазия могат да бъдат вътрешните и външните паразити от групата на червеите, например, хидродактилуса и дактилогируса. Признаци на заболяването са раздърпаните плавници, неестествените движения на рибите, поведение, което е характерно при недостиг на кислород. За унищожаването на тези паразити, наречени смучещи червеи, се използват вани с нишадърен спирт и трипафлавин: 100 части на 10-процентов нишадър се смесват с 1 част 2,5-процентов разтвор на трипафлавин и се разреждат в съотношение 1 към 1000. Продължителността на ваната е 1-1,5 минути. Преди да се пристъпи към лечението на рибите, добре е да се провери действието на ваната върху няколко опитни рибки от дадения вид. С естествената храна в аквариума може да се внесат паразитните пиявици от рода Piscicola и Hemiclepsis, които може да се окажат носители на паразити, хранещи се с кръвта на рибите, и други инфекции. Пиявичките могат да се отстранят с пинцета, а при инвазия - с кратковременни вани с 2 мл лизол на 1 литър вода. Продължителността на ваната е 5 секунди. Първоначално действието на тази вана трябва да се провери върху опитни екземпляри от същия вид. Паразитиращите ракообразни от рода Argulus също нападат рибите, изсмуквайки вътрешните им течности. Те попадат в аквариума най-често заедно със зоопланктона. Възрастните "агресори" може да се отстранят с пинцета. Но при благоприятни за тях условия в аквариума тези ракообразни може да започнат да се размножават. Личинките им са почти невидими за човешкото око, поради което механичното им отстраняване е почти невъзможно. В такъв случаи отново се прибягва до използването на лизолови вани, както и при появата на пиявички, след което рибите се помещават в здрава среда, а аквариума, в който са се появили се оставя да изсъхне или се дезинфекцира с хлорамин, след което щателно се промива с чиста вода. Не забравяйте, че е много по-лесно да се предотврати болестта с подходяща профилактика, отколкото да се лекува, когато се появи. Това може да се постигне с редовни грижи за аквариума, правилно хранене, поддържане на необходимия температурен режим и подлагане на карантина на новозакупените рибки.
РАЗВЪЖДАНЕ НА АКВАРИУМНИТЕ РИБИ
Едва ли има нещо друго в аквариумното хоби, което може да ви достави толкова голяма радост и удоволствие, както размножаването на вашите любимци. Но за да получите потомство от рибите, първо трябва да познавате тяхната биология и да се научите да определяте пола на всяка рибка. Това ще ви улесни в по-нататъшните ви стъпки в един изключително вълнуващ процес, какъвто е развъждането. Както е известно, рибите се делят на живораждащи и хайверени. Вторите са болшинство. От живораждащите риби най-популярни са гупите, мечоносците, молинезиите, платипецилиите и някои други видове. Тези рибки се отглеждат лесно, многообразни са по своята окраска и, най-главното, произвеждат живи, напълно оформени малки рибки. Тяхното размножаване не изисква особени условия и специални навици. Веднъж оплодена самката може да ражда до 8 пъти, всеки път давайки живот на десетки и дори стотици "бебета". Оплождането на яйцата при живораждащите риби става вътре в организма на самката. Самецът опложда самката чрез своя анален плавник, част от който е преобразувана от природата в копулационна тръбичка - гоноподиум. Износването на потомството продължава от 18 до 62 дни. За развъждането на живораждащи риби в началото трябва да се изберат подходящи производители - самка и самец, едри, с правилно телосложение и ярко оцветени. Подбраните екземпляри се настаняват в отделен аквариум, засаден с людвигии, сагитарии, кабомби, хигрофили и други растения. Не бива да се забравя, че възрастните риби са склонни към канибализъм, поради което малките ще имат нужда от гъста растителност, в която да се крият. Веднага след раждането си малките може да се хранят с "жива прах" и дребен циклопс, артемия, яйчен жълтък. Желателно е родителите и техните малки да се разделят в отделни аквариуми. Но може да се избере и друг подход - да се съберат двамата производители и след оплождането самката непосредствено преди раждането да се помести в "родилна кошничка", плаваща в аквариума, която има отверстия, през които малките могат да преминат свободно в основния обем на аквариума веднага след раждането си. По този начин може да се избегне изтребването на малките от тяхната майка. Успоредно с растежа малките започват да се хранят с по-едри циклопси, жива дафния, дребни комарни ларви. Половата зрялост настъпва на възраст от два до десет месеца в зависимост от вида. Съществуват много видове хайверени риби. Тяхното размножаване изисква специални навици и знания. Основните моменти, от които зависи успеха на развъждането при тези риби са: правилна подготовка преди хвърлянето на хайвера, необходимите температура, състав и дебелина на водния слой в аквариума, субстрат, върху който рибите ще полагат своите яйца, минимални необходими размери на размножителния съд, подходящия сезон за размножаване, количеството на кислород във водата, осветеност, общия ландшафт, достатъчно и правилно подбрани растения или, напротив, пълно отсъствие на растителност, възраст на производителите. За всеки вид риба тези фактори са различни. Освен това, случва се всичко да е направено според изискванията, но въпреки това рибите да не пристъпват към хвърляне на хайвер. По всяка вероятност, в тези случаи не достига един последен тласък към съзряване на половите продукти. Такъв стимул може да бъде смяната на водния състав, повишаване на температурата, наличието на втори самец, появата в размножителния аквариум на керамична саксийка, широк лист или растение. Ако за размножаването на определен вид риба се препоръчва мека слабокисела вода, то преди хвърлянето на хайвера най-добре е производителите да се държат в твърда вода. Смяната на качествения състав на водата се явява за тях стимул към отделяне на хайвер. Кулминация в цялата подготвителна работа за размножаването са брачните игри на бъдещите родители. При повечето популярни видове в началото самката започва да преследва самеца, после ролите се сменят, и вече самеца активно ухажва женската. Хвърлянето на хайвера слага край на вълнуващите брачни игри. Самката отделя яйцата, самецът ги опложда със семенна течност. Всеки вид риба се отличава с характерни особености на оплождането, неговата скорост, количеството на снесените яйца, поведението на производителите по време на този процес. Много е важно да се знаят нужните минимални размери на аквариума за размножаване и нивото на водата. Самият характер на брачните игри, последователността на движенията, диаметъра на описваните кръгове при движението на брачната двойка изискват определена дълбочина и размери на размножителния съд. В него трябва да се поставят, отново в зависимост от развъжданите рибки, керамични саксийки, широколистни растения, коренища или плаващи на повърхността дребни растения. Препоръчително е рибите да се поставят в размножителния аквариум, където ще стане хвърлянето на хайвера и неговото оплождане, вечер, като съда се разполага така, че да осигури необходимото осветление. Едни риби поставят началото на своето потомство при появата на утринните слънчеви лъчи, други предпочитат затъмнението. По различен начин се отнасят отделните видове и към хайвера и към оформящите се малки рибки. Едни изяждат своя хайвер, други не го докосват, трети полагат трогателни грижи за своето потомство. След хвърлянето на хайвера и неговото оплождане двамата производители незабавно се отстраняват от аквариума. Оплодените яйца се различават много добре от неоплодените. Онези, които няма да се превърнат в рибки са по-бледи и трябва бързо да се отстранят от аквариума с пипета, за да не започне загниване. Периода на развитие на хайвера обикновено продължава 2-3 дни, при някои видове - 8-10 дни и много рядко - до 6 месеца. След излюпването на личинките от хайвера те известно време висят по стените на аквариума, листата на растенията, след което започват доста активно да се хранят. Това е най-сложния и изискващ най-много грижи етап от размножаването, който ангажира доста от времето на всеки любител. Най-добра храна за миниатюрните рибки е "живата прах", която се състои от инфузории, млади циклопси, ракообразни, еуглени. Малките рибки са като деца, за правилното развитие на които са нужни белтъчини, въглеводороди, мазнини, витамини, минерални вещества. На тях им е необходима редовна и разнообразна храна. В природата подрастващите рибки намират всичко необходимо, а в аквариума, за съжаление, се налага да ядат само това, което им се предложи. Често може да се види как от превъзходни производители с великолепни окраски и безупречни форми, в резултат на неправилно хранене се получава хилаво потомство, което изобщо не прилича на своите първокласни родители. След като достигнат половината от размера на възрастните риби, малките вече могат да се пуснат в общия аквариум.За да се размножават, рибите имат нужда от стимулиране. При хайверените риби основния проблем е как да се създадат такива условия, които да подтикнат рибите към създаване на хайвер у самките и семенна течност у самците и, в крайна сметка, към даване на потомство. Задачата на всеки акварист е да подходи творчески към процеса на моделиране на природни условия в своя аквариум. Това означава да се създаде точно копие на процесите, протичащи в природния водоем в момента на хвърляне и оплождане на хайвера. При това, този модел трябва да бъде динамичен, т.е. изменящ се във времето. В природния водоем никога не се среща внезапно образуване на всички благоприятни фактори, способстващи за съзряването на половите продукти. Температурата се покачва плавно, постепенно се изменя химическия състав на водата, състава на храната и т. нПриблизително 2-3 седмици преди размножаването е желателно рибите да се хранят обилно и разнообразно с всички достъпни видове жива храна, включително "жива прах". Наличието на обилна и разнообразна храна в аквариума е един от мощните стимули за правилно развитие на рибите.Следващия важен стимул е създаването в аквариума на "дъждовен сезон". В природните водоеми, където обитават повечето аквариумни животни, плитководието през сухия сезон на годината се редува с повишаване нивото на водата в "сезона на дъждовете". В периода на засуха водата е наситена с минерални и органични вещества и съдържа много сероводород. Хранителните условия са лоши. Когато започнат дъждовете, във водоемите настъпват значителни изменения в състава на водата. Дъждовната вода е наситена с озон. В домашния аквариум е много лесно да се пресъздаде един "дъждовен сезон". Около седмица преди размножаването трябва да се започне замяната на старата вода с дестилирана, която се добавя в количество, равно на 1/5-1/6 от целия обем на аквариума. Паралелно с това е нужно да се увеличи аерацията и, ако е възможно, да се включи озонатор или йонизатор за около 15-20 минути. Завършващ елемент в този стимулиращ размножаването процес е повишаването на температурата на водата в размножителния аквариум. Преди развъждането желателно е рибите да се държат при температура, която е с 4-5 градуса по-ниска от температурата, нужна за размножителния процес.В самия аквариум, предназначен за размножаването, трябва да се създаде необходимия интериор от камъни, растения, коренища и т. н., подходящи за всеки конкретен вид.В зависимост от мястото на полагане на хайвера рибите се разделят на литофилни /върху камъни/, фитофилни /върху растения/ и пелагофилни /във водата/.Много аквариумни риби предпочитат да се размножават в мека вода, богата на дъбилни вещества, наличието на които потиска развитието на гъбичните и вирусни заболявания, поразяващи хайвера и личинките.Удължаването на продължителността на светлата част от денонощието също служи за повечето риби като сигнал за размножаване.
Водата в аквариума трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде безвредна за рибите, хайвера и подрастващите малки, да няма свободно плуващи в нея частици, странични миризми и оцветяване. Недопустимо е присъствието в нея на свободен хлор, сероводород и други отровни вещества. Температурата на водата, нейната твърдост и киселинност трябва да са в рамките на оптималните за всеки вид риба. В акваристиката е приета следната скала за твърдост на водата, измервана в немски градуси /dGH/: от 0 до 4 - много мека, от 4 до 8 - мека, от 8 до 12 - твърда и от 18 до 30 - много твърда. За отглеждане и развъждане на риби и растения понякога се изисква вода с определена твърдост. Поради това любителя е длъжен да знае, как се коригира тя. За целта трябва да се знае твърдостта на водата от водопровода, която се смесва с необходимото количество дестилирана. Твърдостта на водата може да се намали чрез кипене в продължение на един час. След това водата трябва да престои минимум две денонощия. От така приготвената вода се използват само горните 2/3 от обема й. В някои случаи е нужно да се повиши твърдостта на аквариумната вода. Това може да се постигне по два много лесни начина: чрез кипване на водопроводна вода с по-нататъшно използване на долната една трета от обема й и добавяне във водата на разтвор на калциев хлорид и магнезий.В зависимост от от концентрацията на водородните йони във водата, тя се дели на неутрална /рН-7,0/, кисела /рН-под 7,0/ и алкална /рН-над 7,0/. В акваристиката е приета следната скала за концентрация на водородните йони: рН от 1 до 3 - силнокисела вода, от 3 до 5 - кисела, от 5 до 6 - слабокисела, от 6 до 7 - много слабокисела, 7 - неутрална, от 7 до 8 - много слабоалкална, от 8 до 9 - слабоалкална, от 9 до 10 - алкална и от 10 до 14 - силноалкална вода.За повишаване киселинността на водата в аквариума може да се използват дестилирана вода, торфен екстракт, елхови шишарки, солена, фосфорна или ортофосфорна киселина. За увеличаване на алкалността на водата може да се използва трапезна сода. Водата в аквариума се насища с кислород в процеса на фотосинтезата на водните растения, за сметка на площта на водата, контактуваща с атмосферния въздух, и по пътя на изкуствената аерация. Разходът на кислород зависи от количеството риби, растения, а така също и от замърсеността на грунта и водата в аквариума. Живи индикатори за наличието на кислород в аквариума са живораждащите охлюви мелании и рибките от вида черна молинезия, които точно реагират дори на незначителното намаляване на съдържанието на кислород във водата. В такъв случай меланиите изпълзяват от грунта на стъклата, коренищата и растенията, а молинезиите проявяват безпокойство, плавайки по повърхността на водата и поглъщайки атмосферен въздух.При силно замърсяване с органични вещества и остатъци от храна, а така също и при недостиг на кислород в аквариума се образува сероводород. Неговото наличие се открива по специфичната миризма на развалени яйца. В такъв случай е необходимо щателно да се промие грунта, ако не е твърде ситен или се слага по-едър, като се подменя и част от водата.
Преди полагането му в аквариума, грунта трябва да се обработи много щателно. Преди всичко той се промива няколко пъти при постоянно разбъркване, докато отделяната вода не стане напълно прозрачна. След това пясъка трябва да се кипне в гореща вода минимум за 30-40 минути, за да се унищожат вредните микроорганизми. В аквариума грунта се полага с наклон към предното стъкло. Това, първо, улеснява почистването на аквариума, тъй като мръсотията се събира до предното стъкло и е по-лесно да бъде отстранена с помощта на шланг. И второ, такова разположение на грунта създава перспектива в дълбочина. Грунта може да се разположи и терасовидно. В този случай, в един от ъглите на аквариума се поставя повече грунт, където се задържа с помощта на парче стъкло. Аквариумът, оформен с такива тераси, е много ефектен, тъй като върху площта на всяка тераса може да се засядат различни видове растения. За предпочитане са грунтовете с тъмен цвят, тъй като на техния фон рибите и растенията се открояват много по-добре. На бял фон повечето риби изглеждат не толкова красиво. Червения и жълтия пясък също не са подходящи - те съдържат вредни за аквариумните обитатели железни окиси.За декорация може да се използват разнообразни едноцветни камъни без кафеникави петна по тях, черупки на кокосови орехи, бамбук, тръстика и др.
АКВАРИУМНИ РАСТЕНИЯ
Без съмнение, аквариумните растения превръщат стайния водоем в своеобразна подводна градина, украсявайки го не по-малко, отколкото това правят рибките и другите обитатели. Отглеждането на аквариумни растения е толкова увлекателно, колкото и отглеждането на екзотични стайни цветя. Без растенията във водната среда не може да се установи биологично равновесие: растителността обогатява водата с кислород, служи за скривалище на малките рибки и за храна на всички аквариумни обитатели. Естествено, преди в аквариума да се настанят декоративните рибки, той трябва да се засади с добре подбрани растения. В аквариумите се развъждат предимно топлолюбиви екзотични растения с неголеми размери. Те се развиват добре през цялата година, докато повечето растения от нашите естествени водоеми прекарват зимата в потиснато състояние или отмират през есента, за да се възродят отново напролет. Известно е, че на ново място най-добре се прихващат млади растения. Ето защо, когато си купувате аквариумни растения, не е нужно да хвърляте излишно много пари за да се снабдите с разкошни едри екземпляри, които при адаптацията си във вашия аквариум, много често, стават хилави и в най-добрия случай дават начало на млади филизи. Преди засаждане всяко растение следва щателно да се промие в съд с чиста вода със стайна температура. Едновременно с това трябва да се отстранят всички отмиращи листенца и загнили коренчета. По-дългите корени трябва да се изрежат така, че дължината им да съответства на дебелината на грунта във вашия аквариум. Гъстите и едри растения следва да се засаждат на заден план и по-далече от страничното осветление. Нискорастящите видове, които не затъмняват своите събратя и не пречат да се наблюдава подводния свят в аквариума, се посаждат по-близо до средата. Повечето растения изглеждат много по-красиво и растат по-добре при засаждане по няколко стръкчета в групи. Централната част на аквариума, в близост до предната му стена, е най-добре да се остави без растения.Аквариумните растения се засаждат в грунта, като преди това много прецизно се разделят коренчетата едно от друго, така че да не се оплитат и крайчетата им да не се извиват навън, стърчейки от пясъка. А за да не изплуват току-що засадените растения, те се притискат внимателно с дребни камъчета. В повечето случаи растенията се посаждат направо в грунта. В саксийки се налага да се засаждат растенията в аквариуми, където ще бъдат отглеждани риби, склонни към ровене в дъното. За такова засаждане в керамични саксийки са подходящи растения, които се развиват добре поотделно, с храстовидна форма, по-едри и не образуващи израстъци в близост до корените, например, лудвигия, апоногетон, жълта нимфея и други. Саксийното засаждане на жълтата нимфея е подходящо и поради това, че по този начин може да се ограничи прекомерното разрастване на коренището на това мощно растение, което не е желателно в домашния аквариум. За целта може да се използват неголеми тесногърли саксийки с формата на кошничка. Засадените тук млади растения, взети ранно напролет от естествени водоеми, при странично осветление образуват красиви розетки от подводни бледозелени листа. За вкореняването на новопосадените растения, падането на дъното и на най-дребните частици от грунта и формирането на микрофлора, аквариума има нужда от 7-10 дни. Показател за установилото се равновесие в "природата" на стайния аквариум е изчезването на помътняването, възникнало в първите дни. Едва след това в аквариума могат да се пускат рибки и други водни животни.Оптималният температурен режим за различните видове аквариумни растения е от 22 до 28 градуса по Целзий. При по-ниска температура на водата растежа се преустановява, а при по-висока - растенията се изнежват, което се отразява негативно върху тяхното развитие.
ГРУНТ
В зоомагазините се предлага богат избор на филтри, които могат да задоволят изискванията и на най-претенциозния акварист. Не е нужно да си купите скъп и сложен за експлоатация и почистване филтър, за да поддържате чиста водата в своя първи домашен аквариум. За малките изкуствени водоеми е много подходящо да се използват вътрешни филтри с гъби, които се закрепват върху тях. Тези филтри функционират, като водата преминава през гъбата, а отпадъците остават вътре. В същото време водата циркулира и поддържа в движение водната повърхност. Филтрите, работещи с електричество са два вида: външни и вътрешни. В малките аквариуми вътрешните филтри заемат голяма част от пространството и не изглеждат много привлекателно, когато не са скрити зад корените, скаличките или растенията. Външните филтри имат това предимство, че могат да бъдат скрити зад аквариума или в поставката под него. Трябва да внимавате, когато външния филтър е поставен на ниво, по-ниско от водната повърхност. Възможно е да се откачи маркуча и водата да потече на пода. За начинаещите любители, които притежават сравнително малък аквариум е достатъчен един малък вътрешен филтър с гъба, който може да се скрие зад декорацията. Не забравяйте да почиствате филтъра, тъй като когато е задръстен от отпадъци е просто безполезен.
|